Д-р Атанасов: При уринарна инконтиненция потърсете урологична консултация. Лек има!

Д-р Атанасов, как да разберем, че страдаме от инконтиненция? Кои са първите симптоми? 

 

Понятието инконтиненция на урина, само по себе си, обхваща огромна вариация от медицински проблеми, които в крайна сметка водят до едно – неволево изпускане на урина. Този проблем се проявява и при двата пола и може да се срещне във всяка една възраст. Основният симптом е загубата на контрола върху пикочния мехур, което довежда до незадържане на урината. 

 

По-сложно става при инконтиненция, предизвикана от хронични заболявания увреждащи инервацията на пикочния мехур и малкия таз – диабет, мултиплена склероза, травми на гръбначния стълб, големи дискови хернии, туморни образувания и др.

 

 

 

Какви са причините за инконтиненция при жените и при мъжете? Какво е съотношението жени-мъже, страдащи от инконтиненция в България? 

 

Причините могат да бъдат систематизирани в 5 големи групи: 

1. Стрес инконтиненция – урината изтича, когато се упражнява натиск върху пикочния мехур, при кашляне, кихане, смях, физически упражнения или повдигане на нещо тежко.
2. Спешна, неотложна инконтиненция – наличие на внезапен, интензивен позив за уриниране, последван от неволево изтичане на урина. Може да е свързано с чести позиви за уриниране, включително и през цялата нощ. 
3. Преливна инконтиненция (ишурия парадокса) – това е инконтиненция, която се случва при неизпразване на пикония мехур, при което той задържа големи количества урина в себе си и през определено време прелива, което се изявява също със изпускане на урина. Това се случва по-често при възрастни мъже заради проблеми, свързани с простатната жлеза. Състоянието налага поставяне на уретрален катетър и последващо оперативно лечение.
4. Функционална инконтиненция – рядка форма на инконтиненция, свързана с физически или психически болести, които водят до обездвижване на пациентите и невъзможността им да стигнат навреме до тоалетната.
5. Смесена форма на инконтиненция – когато се наблюдава комбинация от горните 4 вида инконтиненция.

Най-честите видове инконтиненция са първите две форми. Статистически по-засегнат от тях е женският пол. 

Лекарска помощ се търси в случаите, при които състоянието засяга качеството на живот и ограничава социалните и личните връзки и взаимоотношения на пациента. 

Уринарната инконтиненция не е болест. Тя може да бъде причинена от различни медицински състояния и болести. Само лекар уролог може да диагностицира адекватно всеки конкретен случай и да назначи правилното лечение. 

Най-честите причини за уринарна инконтиненция са: инфекции на пикочните пътища, хронична констипация, менопауза, оперативни намеси в малкия таз – хистеректомия, простатектомия, увеличена простатна жлеза, карцином на простатата; неврологични разстройства – множествена склероза, болестта на Паркинсон; инсулт, мозъчен тумор или увреждане на гръбначния стълб. 

Рискови фактори – статистиката показва, че по-засегнат от проблема е женският пол, други рискови фактори са възраст над 50 години, наднормено тегло, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, сърдечно съдови заболявания, захарен диабет, фамилно предразположение. 

 

 

 

Вярно ли е схващането, че урологът е „мъжкият гинеколог“? Посещават ли Ви и жени с оплаквания за изпускане на урина? 

 

Понятието "мъжки гинеколог" аз лично приемам с усмивка. Лечението и диагностиката на уринарната инконтиненция е от компетенцията на специалността Урология.  

В моята амбулаторна практика има много пациентки, търсещи помощ с оплаквания от уринарна инконтиненция. 

 

 

 

Какви са най-широко използваните и ефективни методи за решаване на проблема в урологичната практика в България?

 

На този въпрос е трудно да се отговори кратко. Лечението може да бъде медикаментозно, физиотерапевтично и оперативно. 

Медикаментозното лечение обхваща различни групи лекарствени средства: 

• антимускаринови препарати и адренергични агонисти – това са лекарства, които действат на стената на пикочния мехур, като намаляват неговата свръхактивност. По този начин се увеличава капацитета на пикочния мехур и постепенно се намалява честотата на уринирането, както и епизодите на инконтиненция. Тези лекарства се използват за лечение на т.нар. свръхактивен пикочен мехур; 
• алфа блокери – лекуват инконтиненция, свързана с простатната жлеза; 
• естрогенни препарати – прилагат се при жени в менопауза. Поставят се локално под формата на вагинални кремове и супозитории и имат своето място при лечението на инконтиненцията чрез подмладяващия си ефект върху тъканите на пикочния канал и влагалището. 

Оперативното лечение включва – слинг процедури за пикочния канал, оперативни техники, насочени към промяна положението на мехурната шийка, операции при генитални пролапси, като и използването на изкуствен сфинктер – апарат, който замества функцията на естествения мускул, отговорен за задържането на урина. 

 

Интервенционални терапии – те включват инжектирането на ботулинов токсин в стената на пикочния мехур, инжектиране на синтетични материали в подлигавичното пространство на пикочния канал, като по този начин се цели буквално да се "запуши" пикочния канал с цел континентност. Невростимулатори и пейсмейкъри, които модулират нервните импулси, които контролират функцията на пикочния мехур и пикочния канал. 

 

 

 

Кои са последните тенденции в терапията при инконтиненция в Европа от Вашия опит? 

 

Последните тенденции са да се открият пациентите в леки и среднотежките степени на уринарна инконтиненция и да се провежда неинвазивна терапия. Идеята е да не се стига до оперативно лечение, което не винаги дава траен ефект и е свързано с много рискове и усложнения. 

За тези цели през последното десетилетие са измислени и специални „умни машинки“ за жени и за мъже, като тези на Kegel, които дават възможност да се извършва електростимулация на мускулатурата на тазовото дъно дискретно и комфортно в домашни условия. Използването на този метод позволява и е напълно подходящ да се комбинира с медикаментозното лечение, като така в един дългосрочен план, се позволява намаление на дозата на лекарствата или поне по-краткото им използване. Електростимулацията е методика, която дава отлични резултати при стрес инконтиненцията и понякога може да бъде единствентата възможна терапия при пациентите, поради непоносимост към лекарства или поради висок риск от оперативно лечение. 

Ето защо, препоръката ми е пациентите с уринарна инконтиненция да потърсят урологична консултация, защото лек има. 

 

 

 

Какво бихте препоръчали на Вашите пациенти за превенция и профилактика на това така неудобно състояние? 

 

Голямо значение има промяната на хранителния режим и вредните навици – намаление на телесното тегло, повече движение и физически упражнения за тонизиране на мускулатурата на тазовото дъно, намаление на употребата на кафе, лютиви и пикантни храни, газирани напитки и алкохол. Отказване от тютюнопушенето. Употреба на повече храни богати на фибри за намаление на риска от констипация. 

 

 

 

	ОЩЕ ЗА Д-Р ГЕОРГИ АТАНАСОВ
...	Образование: д-р Георги Атанасов е завършил Медицински университет Плевен, специалност Урология   Специализации и сертификация: Специализация по ендоскопска и лапаросскопска урология в Onze-Lieve-Vrouw Ziekenhuis Аалст-Белгия - сертифициран Сертифициран член на Европейското Урологично Дружество Практическа сесия по Роботизирана Хирургия в Гинекологията и Урологията – МУ Плевен Кабинет: МБАЛ "Д-р Тота Венкова" АД, гр. Габрово - Урологично отделение, началник отделение Семейно положение: Женен с две деца	...